Историята на нашия ковач - Здравко
Здравко се събуди с весела усмивка,
пое дълбоко дъх и изрита своята завивка.
Късметите го чакаха, той бе техния създател.
За усмивките на хората се превърна в издател.
Любовта му към смеха дарява го със сили,
Грижливо се старае всеки хумор да подсили.
Кове той усърдно, час след час и ден след ден
Непрестанно се труди за да бъде съвършен.
Такъв си е нашият Здравко – майстор талантлив,
Вечно усмихнат, чевръст и грижовно досетлив.
За щастието наше е непрестанен той пазител,
С чука си надежден кове за всеки ревностен ценител.
Дори само един ден без усмивка и смях, си е чиста загуба на време.
Смеха - и глухите го чуват и слепите го виждат...
Ако можете да накарате един човек да се смее, вие можете да го накарате да мисли, да ви харесва и да ви вярва.
Не разбира ли човек от шеги, пиши го пропаднал. И да знаете: това въобще не е истински ум, та дори и човекът да има пет пръста чело.
Смейте се до просълзяване! Важи и за оптимисти, и за песимисти.
Когато хуморът си отива, отива си и цивилизацията.
Смеещото се момиче е наполовина покорено.
Смехът е слънцето, което пропъжда зимата от лицето на човек.